Какво (не) трябва да правят родителите, обяснява психологът Галя Даскалова
Снимка:Guliver / iStock
Родителите забелязват, че както детето играе в креватчето спокойно, в един момент започва да си удря главата в таблата или в решетките. Действието се повтаря, а те се тревожат.
По-големите деца пък, след като се ударят, хитричко поглеждат дали някой ги гледа и каква е реакцията. След това го правят отново.
„Това е нормална фаза от развитието, която при някои деца може да продължи и по-дълго”, обяснява детският психолог Галя Даскалова.
Подобно поведение може да се наблюдава от 6-месечна възраст до третата година. И в определени рамки не крие опасност, но е стряскащо за родителите и за околните.
Снимка: личен архив
Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология, фамилен консултант с дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Тя консултира също така и институции, работещи с подрастващи.
Удрянето на главата е физиологична особеност – така детето несъзнателно стимулира развитието на вестибуларния си апарат. Ефектът е сходен с този при клатене. Децата много обичат да се клатят и силно да се люлеят. Или някой силно да ги подхвърля на високо, или да прави самолетче с тях.
Удрянето на главата има сходния ефект в чисто физиологичен смисъл. Тогава в мозъка се освобождават морфиноподобни вещества, които имат успокояващ ефект. В същото време това стимулира развитието на вестибуларния апарат.
Това се случва и при деца, които не са особено добре стимулирани - например тези, които се гледат в социални домове. Не само при тях обаче.
Развитието на нервнатата система на малчуганите върви по различни канали и при някои, които имат по-силна необходимост от стимулиране, се явява и този навик.
Това е и акт, който успокоява, защото създава ритъм.
Детето удря глава в таблата на креватчето, която поскръцва и издава музикоподобен звук. На нас, възрастните, това ни изглежда парадоксално, но за хлапето скърцането има успокоителен ефект.
Снимка: Guliver / iStock
От друга страна, удрянето на главичката може да е проява на нервен изблик. Нервната система на малкото дете не е напълно развита, незряла е и то не намира особено адекватни начини за разтоварване.
Когато му е скучно, също прибягва до удрянето на главата си, защото така мигновено получава внимание. Друг плюс – цялото домочадие скача на крака и се събира край леглото му. И оттук нататък, винаги, когато детето се усети не достатъчно обгрижено, го прави. А колкото и родителите да се стараят, вниманието, което отделят на хлапето, никога не му е достатъчно. То винаги иска още и още.
Какво да се прави
- Не е добра идея да игнорираме детето. Защото, ако въобще не обърнем внимание на блъскането на главата, това поведение ще се засили.
Затова вниманието трябва да бъде дозирано – без излишни емоционални изблици. Емоцията винаги закрепя определено поведение. Ако майката реагира прекомерно бурно положително, ще даде информация на детето: “Продължавай да го правиш, аз ще ти обръщам внимание!“
- Ако се удря силно и според родителите има риск, разбира се, трябва да се вземат мерки. Обикновено обаче децата не се удрят силно, нито се нараняват.
Ако се случи, то е еднократно. След това те са много внимателни.
Естествено никой не иска да го боли. Хлапето има представа колко силно да се удря и обикновено го прави така, че да не го боли.
- Добре е в леглото да се поставят специални „обиколници“ - възглавници, които облицоват дървените елементи и намаляват риска от нараняване.
- По възможност леглото да не поскръцва, защото детето търси този звук. В него има има някаква ритуалност, успокоява подобно на дрънкалките.
- Удрянето на главата е призив и сигнал, че хлапето има нужда от стимулация. Добре е на бебето да се осигурят гимнастика и масажи, а ако е проходило - да ходи повече и да си играе.
- Детето има силен детектор за публичност. Иска винаги да има публика. То внимателно наблюдава кога родителите му реагират бурно. И когато усети, че не му обръщат достатъчно внимание, веднага успява да го привлече, като удря главата си в таблата на креватчето си или в решетките.
Материалът подготви: Веселина Мончева
С детския психолог Галя Даскалова може да се свържете на тел.: 0888 611 872 или
на мейл: galyahdaskalova@abv.bg
Полезните навици да се хапват полезни храни могат да помогнат на детето за този проблем.
Снимка: Shutterstock
Когато двойките избират да се разделят по време на сън, събирането на следващата сутрин често води до подновяване на взаимната им привързаност.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари